До 2022 г. всички сгради трябва да имат издаден технически паспорт
Техническият паспорт е задължителен документ, който описва актуалното състояние на сградата – точно като личния паспорт на всеки един от нас. Каква информация съдържа техническият паспорт:
- Година на строителство
- Вид строителство
- Степен на устойчивост и безопасност на сградата и нейната инфраструктура
- Степен на енергийна ефективност
- Описание на архитектурата, носещата констукция, електро, ВиК и ОВиК инсталациите
- Описание на всички извършени строителни и ремонтни работи
- Предписания за необходими ремонти и срок за извършването им
Защо Вашата сграда трябва да притежава технически паспорт – вижте тук:
Q&A: Реконструкция на фабрика в лофт
Идеята да се живее в апартамент, който преди 20 години е бил текстилен или консервен завод, е меко казано налудничава за българина. Замисляйки се обаче колко предприятия пустеят и се разрушават след прословутите промени, предложението да превърнем родените през социализма индустриални зони в приветливи озеленени жилищни квартали ми се струва не толкова лоша. Ето някои съвети към ентусиастите, които решат да експериментират в тази област:
Q&A: Как да се избере локацията?
Разположението е от изключителна важност. Често промишлените зони са значително отдалечени от градския център. Това е нож с две остриета. От една страна, получавате комфортна дистанция от шума и стреса. Същевременно обаче намирането на комуникативно, транспортно обезпечено и лесно достъпно място е трудно начинание. Не забравяйте, че близкото наличие на природни дадености за разходка и рекреация – парк, река, езеро и др. Винаги е предимство.
Q&A: Има ли изисквания за сградата?
За предпочитане са многоетажни сгради с максимална височина на един етаж 3.20 м. Високите цехове по-трудно и с повече конструктивни промени ще се превърнат в жилища. Най-подходящи са бивши предприятия от леката промишленост – текстил, хранително-вкусова, печатарска… Не избирайте първи или последен етаж – така проблемите, свързани с поддръжка на приземните части и покрива, ще са по-далечe от вас. Нека сградата има много прозорци – по време на преустройството е по-лесно да зазидате или закриете с обзавеждане някой от тях, отколкото да отваряте нов.
Q&A: Какво да бъде плановото решение на жилището?
- По възможност избирайте пространство без вътрешни стени. Това ще даде максимална свобода на проектантите, за да постигнат най-доброто разпределение;
- Благодарение на термоизолиращата дограма и климатиците световните посоки нямат решаващо значение. Все пак показателите за енергоефективност на жилището ще са по-добри, ако то е с изложение юг и/или изток;
- Разделете апартамента на две зони: обща и лична. В първата попадат дневната, трапезарията, кухнята, зимна градина и др. В съвременните интериори те са интегрирани в едно пространство. Имайте предвид обаче недостатъците на това решение. На никого не би било приятно, докато си почива или има гости в дневната, от кухнята да идват шум на абсорбатор и миризма на готвено. Във втората зона се разполагат спалните помещения. В идеалния случай всяко от тях включва индивидуални дрешник и баня;
- Създавайте новите пространства с прави стени и ъгли – така те ще бъдат в унисон с геометричната структура на сградата. Разчитайте на материалите и обзавеждането за внасяне на съвременно и нестандартно звучене, а не на криволинейни и нефункционални пространства;
- Входът трябва да е в непосредствена близост до стълбище и/или асансьор не само за по-голямо удобство и достъпност, а и в случай на необходимост от спешна евакуация;
- Помислете за сервизните помещения (кухня, перално, бани и тоалетни) – хубаво би било да притежават естествено осветление, както и да са в непосредствена близост до вертикални щрангове на водопровод, канализация и вентилационни шахти;
- Обикновено индустриалните сгради са лишени от открити пространства. Предвидете част(и) от етажа, която да превърнете в балкон или лоджия – връзката с природата и чистия въздух е от изключителна важност.
Q&A: Кои материали и обзавеждане са най-подходящи?
- Промишлените предприятия от близкото минало са с неизолирани външни стени. В съвременното жилище полагането на топлоизолация е задължително. Старайте се да избегнете „синдрома на кръпката”, характерен за панелните блокове в момента. Консултирайте се със специалист по топлотехническа ефективност, който ще препоръча оптимална дебелина на топлоизолацията. Съгласувайте всичко, което влияе на външния облик и фасадната структура, с проекта за обща реконструкция на сградата;
- Изграждайте новите стени от леки материали, които да са с достатъчна дебелина или добри звукоизолационни качества;
- Характерна за старите индустриални сгради е занемареността на повърхностите – оронени подове, стени и тавани. Затова се налага изпълнението на изравняващи и укрепващи слоеве – замазка за пода (освен ако не използвате саморазливни настилки), мазилка и шпакловка за стени и тавани;
- Липсата на достатъчно светлина в помещенията е друг голям проблем. Използвайте лакирани, светлоотразителни материали в топли тонове. Само в краен случай отваряйте нови прозорци и отново се консултирайте с общия проект за реконструкция на сградата;
- За да запазите и подчертаете връзката минало – настояще, оставете белези от предишната функция – видим бетон, тухлена зидария или инсталации, но с мярка и стил;
- Съвременното звучене на пространствата постигнете с избора на обзавеждане. Светлите и цветни дизайнерски продукти най-добре уравновесяват бившите промишлени помещения.
Q&A: Малкото жилище
Маломерните апартаменти са често срещани в съвременните сгради. Те са предназначени за не повече от двама души. Неслучайно този тип жилища са най-голямото предизвикателство както пред собствениците, така и пред архитекти и интериорни дизайнери. Ето няколко идеи как да оптимизирате един малък дом и той да ви предложи висок стандарт на обитаване…
Q&A: Как да оползотворим антрето?
Всеки от нас се е убедил колко е необходимо да има гардероб за връхни дрехи и чадъри до входната врата. Разполагането на стандартното портманто често е немислимо поради изключително малките размери на помещението. Не бързайте обаче да подминавате входното пространство и да търсите алтернативи. Понякога то крие неподозирани възможности. Просто се огледайте! Ако някъде по стените забележите ревизионна вратичка, зад която се намират вертикалните щрангове на жилището (водомери, водопроводни и канализационни тръби, отопление, газ и др.), вече има надежда. Всъщност, точно антрето е най-често използваното помещение за тези инсталации, така че шансът е много голям. Обикновено тръбите се намират на около 30-35 см навътре от стената. Това ви дава възможност да разкъртите малко по-голям отвор и да монтирате плътно пред тях тънка плоскост (гипсокартон, ПДЧ, МДФ и др.), която лесно да се демонтира при ревизия. Така получената ниша затворете с вратичка с едва забележими панти или още по-добре – с плъзгащ механизъм. Може да оформите лицевата й плоскост по два начина:
- в центъра й закачете картина или арт фотография. Ефектът ще е пълен, ако произведението на изкуството оградите с рамка с вградено LED осветление;
- използвайте същия материал като останалата част от стената и върху вратичката монтирайте закачалки за дрехи на гости. И в двата случая никой освен вас няма да подозира за съществуването на гардероба.
Q&A: Кое е важно да знаем за главното помещение?
Обикновено малките жилища притежават едно пространство, което трябва да побере всички функции – почивка, гледане на телевизия, готвене, хранене, работа, сън и др. Макар тясно и на пръв поглед лишено от възможности, с едно добро премисляне, това помещение има всички шансове да изпълни задачите, за които е предназначено. Основен принцип е да се използва максимално вместимостта на пространствата и обзавеждането. Разделянето на кътове е неминуемо. За разлика от останалите жилища обаче, тук зоните постоянно може да разменят функциите и размерите си:
- Мястото за сядане обзаведете с многофункционални мебели – канапета и кресла с възможности за разтягане и складиране на различни предмети в тях. В магазините се продават удобни модели, снабдени с чекмеджета в основата си;
- Масичката за кафе също може да е с подходящ дизайн, който позволява корпуса й да побира различни предмети – от пакетчета с чай и чаши за кафе до дистанционни и списания. Препоръчителни са модулните комплекти, при които табуретките може да изпълняват функциите на маса и обратно;
- Масата за хранене, както и писалището в работния кът също е добре да са разтегателни. Най-добрите примери са, когато в прибрано положение те са част от плоскостта на корпусна мебел или стена;
- Подходящите столове за маломерно жилище са сгъваемите модели, защото печелят ценно пространство, когато не ги ползвате;
- Тъй като често помещението не позволява оформянето на спален кът, а още по-малко на отделна стая, може да помислите за т.нар. падащо легло. На пазара има достатъчно сполучливи и стилни примери на секции от шкафове и библиотечни рафтове, които включват в себе си подобни механизми;
- Ако разполагате с повече възможности и желание, бихте могли да поръчате на професионалисти да проектират и изработят мобилна стена – секция. Тя е снабдена с колелца, които се въртят в релси, монтирани в пода и/или тавана. Това несложно съоръжение ще позволи пълноценно да ползвате две зони – дневна и спалня. С придвижването си то придава допълнителна площ към единия или другия кът. Представителството на фирма Dorma в България предлага подобни решения.
Q&A: Какво да правим с кухнята, банята и балкона?
Всяко от тези пространства е от изключителна важност за жилището. Не намалявайте размерите на никое от тях. Така или иначе площите им са достатъчно редуцирани за сметка на останалите помещения. Разбира се, хубаво е и тук да помислите за оптимизиране на мястото:
- В кухнята инсталирайте вградени уреди, за да спечелите по-голям работен плот;
- Ако банята не позволява разполагането на душ с минимално пространство за къпане 80/80 см, предвидете смесилната батерия на мивката да е с допълнителна приставка тип „телефонна слушалка“;
- На балкона сложете разтегаеми сушилници за дрехи (стоящи или монтирани на стената), които да освободят пространството, когато не ги ползвате.
Q&A: Сглобяеми къщи
Най-широкото разпространение на сглобяемия метод у нас е през 70-те и 80-те години, когато са построени 90% от панелните жилищни комплекси. Макар че след промените подотрасълът почти изчезва, напоследък се наблюдава възраждане на тази технология. Този път тя намира реализация в нискоетажните еднофамилни жилищни сгради. Лесното изпълнение, бързината и сравнително ниската цена са причините за бързото популяризиране на тези къщи и вили. На пазара има много фирми, които предлагат цялостна услуга – от проектиране, през узаконяване до строителство до ключ. Има няколко важни неща обаче, които човек трябва да знае, преди да се заеме с начинанието, наречено сглобяема къща…
Q&A: Защо да предпочетем сглобяемата пред монолитната къща?
Предлагам ви една кратка сравнителна характеристика между двата метода на строителство:
- Цена – определено в полза на сглобяемите къщи, поради икономичността на използваните материали и по-ниските разходи за труд, механизация и транспорт. Интересен е фактът, че цената им за м2 намалява с увеличаването на застроената площ, докато при монолитните сгради зависимостта е правопропорционална;
- Срок за изпълнение – тук отново печелят сглобяемите къщи. Предварително изработените в производствен цех типови елементи се транспортират и монтират на строителната площадка. Така целият строителен процес е минимално зависим от атмосферните влияния;
- Свобода на архитектурните решения – монлитният метод винаги е бил на челна позиция по този показател. Макар че съвременните технологии на производство налагат минимални ограничения в композирането и съчетаването на елементите, архитектите все още се чувстват много повече с развързани ръце, когато разчитат на добрия стар стоманобетон.
- Устойчивост на земетръс – тук победител категорично са сглобяемите конструкции поради по-малкото им собствено тегло;
- Пожароустойчивост – определено стоманобетонните елементи печелят по този показател. Всеизвестно е, че както дървото, така и стоманата като основни материали за носещите конструкции на сглобяемите къщи, са неустойчиви на огън и имат нужда от допълнителна защита. На пазара обаче изобилства от материали, които надеждно решават този проблем;
- Енергоефективност и екологичност – категоричен победител тук е сглобяемата технология. Този тип сгради изпълняват всички топлотехнически изисквания за икономичност и оптимизиране на изразходваната енергия, като най-добрите примери достигат дори показателите на пасивна сграда. Строителството им се извършва почти изцяло от екологично чисти материали, а количеството на отпадъците е сведено до минимум. Очевидно е, че по повече показатели печелят сглобяемите конструкции. Преценката обаче остава индивидуална според приоритетите на обитателите. Затова изборът оставям изцяло на вас!
Q&A: Сглобяемата къща със същия статут ли е като монолитната?
И двата типа сгради се разглеждат като част от основното застрояване в имота. Проектирането им се извършва след издаване на виза от общината, а разрешенията за строеж и ползване се получават само, ако те отговарят на всички нормативни изисквания.
Q&A: Какви типове сглобяеми къщи има?
По света съществуват разнообразни възможности за изграждане на сглобяеми къщи. Пример за един от тях е представен на следващите страници. Типовете, които масово се предлагат в България, се класифицират според материала на носещата си конструкция на дървени и стоманени и притежават следните характеристики:
- Сглобяеми къщи с дървена конструкция – Носещите елементи са колони, греди и укрепващи талпи. Основата е стандартен монолитен тип – стоманобетонна фундаментна плоча. При едноетажния вариант подът е оформен от топлоизолация, циментова замазка и настилка (паркет, гранитогрес, теракот и др.). Ако къщата е на две нива, констукцията на междуетажната плоча представлява осъвременен вариант на добре познатия гредоред. В този случай върху дървените елементи се монтира т.нар. сух под, състоящ се от топлоизолационен слой и гипсофазерни плоскости. Между гредите се поставя минерална вата, а от долната им страна се изпълнява окачен таван от гипскартон. Стените се състоят също от минерална вата, поставена между дървените колони и затворена от двете страни с OSB (подобен на шперплат материал) и гипсфазер. Този тип конструкции позволяват свобода при фасадното третиране (мазилка, дървена обшивка, облицовка и др.) на външните стени. Продукти и системи за сухо строителство се предлагат у нас от фирма Knauf България;
- Сглобяеми къщи със стоманена конструкция – скелетът е изграден от колони, греди и диагонални противоветрови връзки. Всъщност, материалът е единствената съществена разлика между двата метода. Фундаментните, подовите и стенните конструкции се изпълняват по идентичен начин, като тук по-голямо внимание се обръща на изолирането на самите носещи елементи, тъй като не е тайна за никого, че стоманата е много по-топлопроводима от дървото. Целта е да се избегнат т.нар. термомостове.
Q&A: Индустриално жилище
Основните принципи в архитектурата са изграждани и развивани в продължение на векове. Така са създадени неизменни традиции, залегнали отдавна в нея. Като във всичко останало обаче, и в строителното изкуство вече настъпи времето за разчупване на установените ред и правила. Популярният напоследък израз „Традициите не са това, което бяха“ важи с пълна сила и за архитектурата. Все повече проектанти изграждат стила си върху нестандартност, иновативност и оригинални идеи. Сред клиентите също трайно се настанява революционният и необичаен вкус към пространствата. Проектът, който ще видите на следващите страници е един от многото красноречиви примери за тези промени. В него е налице преобладаващ студено-монохромен интериор с индустриално звучене. Подобна визия би била немислима до преди 20 години. Отдавна наложените принципи за топлота, гостоприемство и богатство на формите са забравени напълно. В унисон със сивата, футуристично-технологична епоха, в която живеем, и жилищата придобиват все по-промишлен и делови характер. Ако и вие сте сред почитателите на този стил и искате да превърнете дома си в съвременно, „студено“, изчистено от излишен детайл и цветове пространство, ето няколко съвета как да постигнете това…
Q&A: Какво жилище е подходящо за индустриален интериор?
Този стил е прилаган най-често при апартаменти в многоетажни съвременни сгради. Особено подходящ е и за жилища в реконструирани промишлени и обществени постройки. В тези случаи визията на вътрешните пространства отговаря напълно на целия архитектурен облик. Ако обаче искате да сте максимално нетрадиционни и в контраст със стандартите, може да създадете такъв интериор и в класическа къща или кооперация. Ако изборът на жилище все още предстои, имайте предвид, че облените в слънчева светлина пространства, както и тези с източно и/или южно изложение са неподходящи за индустриалния стил. Помещенията е добре да са с по-голяма от стандартната височина (2.60 м), а наличието на видими инсталации като канализационни и вентилационни тръби по тавана и стените допълнително ще спомогне за постигане на търсения ефект. Елементи като греди, стоманени профили и покривни конструкции, напомнящи за промишлен интериор, са добре дошли в случая и не бива да бъдат скривани.
Q&A: Кои материали се използват в този тип жилища?
Довършителните работи са елементът, който има най-голямо значение в изграждането на индустриален дом. Завършващите материали по подове, стени и тавани трябва да са такива, каквито се употребяват в промишлените и обществени сгради. Студените на допир, полирани повърхности ще допринесат много за постигане на търсеното усещане. За пода са изключително подходящи саморазливните епоксидни настилки, както и шлайфаният бетон. Разбира се, ако сте по-непретенциозни винаги може да прибегнете до добре познатите керамични изделия – теракот и гранитогрес, като не забравяте те да са издържани изцяло в чернобялата гама. Най-добре е да притежават нюанс на сивото и повърхността им максимално добре да имитира бетон или циментова замазка. Макар и много по-рядко, паркетът или дюшемето също може да намерят място тук. Видът им обаче трябва да напомня състарено, сурово и необработено дърво. Подобни са изискванията и към стените в жилището. Видимият бетон, тухлената зидария и грубата дъсчена обшивка са най-подходящи в случая. Тапетите, както и керамичните облицовки не са изключени, но само ако по цвят и фактура имитират успешно някой от горепосочените материали. При обработката на таваните има най-голяма свобода. Класическият латекс в монохромни тонове е доста употребяван. Не забравяйте, че всички видими конструктивни и инсталационни елементи са предимства и не бива да бъдат скривани. Таваните с бетонов, стоманен или дървен гредоред, както и касетираните плочи ще спомогнат много за индустриалното звучене на цялото пространство. За да не прекалите с промишления и суров вид на повърхностите, винаги може да внесете малко топлота с прецизно подбран акцент, който контрастира на преобладаващите материали. Подходящи за тази роля са дървени плоскости и елементи, цветни пана, произведения на изкуството, камини, осветителни тела и др.
Q&A: Как да изберем обзавеждането?
Преобладаващото обзавеждане трябва да е в унисон с използваните строителни материали. Студените, сиви и гланцирани повърхности се вписват най-добре в такъв интериор. Тук трябва да присъстват предимно дизайнерски мебели с прости геометрични форми. Добър вариант са излетите на място елементи от видим бетон – маси, плотове, етажерки, секции и др. Избягвайте меки текстилни материали и аксесоари като килими, рогозки, одеала, покривки, възглавници и др. Разбира се, и тук би било добре да присъстват отделни елементи, които ще внесат свежест и разнообразие. Със своите богати цветове, те ще уравновесят иначе студения, индустриален характер на дома ви.
Q&A: Преустройство на жилище
Около 25% от българите обитават жилища в панелни блокове. Строени преди повече от 30 години, тези многобройни паметници на социализма все още са единствен дом за много от нас. С постоянно променящия се начин на живот се променят и изискванията към апартаментите ни. Това обяснява и масовите преустройства, започнали още от началото на 90-те. Всеки е виждал обединени помещения с „любимия“ свод или приобщен балкон към пространството на кухнята. И тук, както в много други случаи, българинът разбира от всичко и е компетентен по много въпроси. За него нормативните разпоредби и консултацията с професионалист са меко казано мръсни думи. Едва ли и 20% от направените ремонти, свързани с промяна на функцията или премахване на носещи елементи, са законни и извършени по регламентирания ред. За съжаление обаче съдбата винаги намира начин да ни покаже, че самонадеяността не води до нищо добро. Нима трябва да изчакаме следващото по-силно земетресение, за да усетим последствията от безотговорността си и както често се случва у нас напоследък, да предизвикаме „масови“ проверки след поредния инцидент? Ето защо бих искал да поговорим повече за това какво трябва да направим, преди да предприемем сериозни преустройства в жилището си. Съветите ми неслучайно предхождат представянето на един български архитект в Милано, изпълнил всички конструктивни предписания за премахването на носещата стена в проекта си.
Q&A: Има ли нужда от архитект и строителен инженер, за да се извърши преустройството?
Преди всичко трябва да сте наясно какви нови функции искате да изпълнява жилището ви – например, кухнята и дневната да са едно помещение или в спалнята да има директна врата към банята. Когато сте готови с желанията си, има два начина да постъпите:
- Обърнете се към архитект. Сигурен съм, че на много от вас тази идея ще се стори безсмислена, но ви уверявам, че това е най-добрият и облекчен за вас вариант. Той/тя ще ви посъветва как най-бързо, качествено и икономично да реализирате желанията си, ще изслуша вашите идеи и ще предложи своите. Ако изискванията ви са лесно изпълними, ролята на професионалиста ще е просто консултантска. Ако обаче се налага по-голямо преустройство, ще е необходимо да се изготви работен проект по няколко части (задължително Архитектура и Конструкции) в зависимост от сложността на задачата;
- Намерете решението сами. Не ви съветвам да избирате тази опция, освен ако не сте уверени, че ще се справите добре. Имайте предвид, че всички стъпки ще трябва да извървите сами, докато при първия вариант ще сте ангажирани само с поставяне на изисквания и задачи към проектантите. Работещите от вас съветвам да си вземат дълъг отпуск, който да посветят на обикаляне по институции, строителни фирми и магазини. Колкото до цената, почти е сигурно, че този вариант няма да излезе по-евтин.
Q&A: За какъв тип ремонти се налага издаване на разрешение от общината?
След като вече е ясно в какво ще се изразява ремонтът, трябва да проверите дали във вашия случай се налага да получите разрешение от общината и съседите си за неговото извършване. Това става, като прочетете внимателно чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ (Закон за устройство на територията) или най-добре оставите преценката на компетентните органи, като се консултирате с общинската администрация. Най-общо казано, ще трябва да получите разрешение, ако ремонтът включва намеса в конструктивните носещи елементи на сградата и/или промяна на предназначението на помещенията. Ако въпросът е спорен и не сте в състояние да прецените, задължително потърсете мнението на специалист. Не избирайте на своя глава „по-лесното“ решение, защото може да съжалявате.
Q&A: С какви специалисти е задължително да се съгласува един по-сложен ремонт?
Ако се окаже, че е необходимо разрешение за ремонт, едно от условията за неговото получаване е изготвянето на конструктивно становище. Ако в началото сте поръчали проекта си на професионалисти, вие със сигурност вече разполагате с въпросния документ. Ако обаче сте решили да действате самостоятелно, ще се наложи сега да се свържете със строителен инженер (конструктор), който да огледа сградата или нейните планове (би трябвало да са запазени такива в архива на общината) и да определи възможността за извършване на ремонта. Повечето конструктори вярват, че всичко е възможно, стига да бъде изпълнено по правилния начин и с подходящите материали. Така че шансът да получите положително становище е голям, цената и трудността на изпълнението обаче е различна. Според инженерите цялостно премахване на елементи или направа на отвори в носещи стени е допустимо, стига на тяхно място да бъде монтирана укрепваща стоманена конструкция (греда, рамка, колона и др.), която да запази статичната схема и устойчивостта на сградата. Разбира се, всеки конкретен проблем има своето специфично решение и общата теория не би била много полезна тук.
Q&A: Домашно кино
С развитието на аудио-визуалните технологии все по-популярна става идеята да пренесем киносалона вкъщи. Системите за домашно кино предоставят възможността без билет, полулегнали в удобното домашно кресло, да изпитаме истинското удоволствие от седмото изкуство. Първоначално отделяме един кът в дневната, но тъй като апетитът идва с яденето, впоследствие решаваме да посветим цяло помещение на новото домашно развлечение. Така все повече от новите жилища се проектират с тази допълнителна функция, а в старите апартаменти се преустроява най-малката и рядко използвана стая в мини театрален салон за филмови и музикални представления. Съществуват обаче някои условия, на които подобно пространство е добре да отговаря, за да изпълнява пълноценно новата си роля. Ето някои от тях…
Q&A: Кое помещение е най-подходящо за домашно кино?
В термина „аудиовизуална техника“ се крият и най-важните характеристики на новото пространство – звукът, светлината и технологиите. Основните дадености, които трябва да притежава избраното от вас помещение по отношение на всяка от тях са следните:
- Да се намира в общата част от жилището, в непосредствена близост до дневната – определящ фактор тук е звукът. Тихата и спокойна зона за сън трябва да е максимално отдалечена от този генератор на силен шум. Имайте предвид и съседите – за препоръчване е помещението да е оградено само от вътрешни за дома ви стени. В противен случай може да се превърнете в „Персона Нон Грата“ на входа или кооперацията (бел. ред: от лат.: persona non grata – нежелана личност);
- Да е с преобладаващо северно изложение – т.е. количеството на естествена светлина да е минимално. За никого не е тайна, че кино се прожектира и гледа на тъмно. Ако през прозореца почти не влизат директни слънчеви лъчи, може да си спестите плътните щори и сенници, в случай, че искате да гледате филм през деня;
- Да е снабдено с необходимите инсталации и възможности за разполагане на техниката – т.е. избраното помещение трябва да е най-високотехнологичното място в дома ви. Това включва цифров Full HD телевизионен приемник, възможност за разполагане на прожекционен апарат и Dolby® Digital звукова система, интернет връзка, подходящо изкуствено осветление, интегрирана система за светодиодно (LED) осветление и др.
Q&A: С какви размери и форма да е стаята?
Тук основен фактор са зрителната дистанция (при гледане на LCD или плазмен телевизор) и прожекционното разстояние (при монтиран прожекционен апарат). Направени са изследвания и в интернет са публикувани калкулатори за минимални, оптимални и максимални стойности на тези показатели, в зависимост от техническите характеристики на устройствата. Така например дистанцията, от която трябва да гледате HD предаване с диагонал на екрана 42″ и пропорции на картината (aspect ratio) 16:9, трябва да е между 0.7 м и 4.40 м, като най-добро е разстоянието от 2.50 м. Ако ще монтирате прожекционен апарат, трябва да имате предвид, че средната отдалеченост от него до екрана при повечето модели варира межу 3.00 м и 5.50 м. Логично е, че най-големият размер на помещението трябва да е съобразен с тези изисквания. Разбира се, те са различни във всеки конкретен случай. Колкото до формата на пода и тавана, перфектният вариант е равнобедрен трапец, върху чиято малка основа се намира екранът, а зрителите са в по-широката част. Този обем притежава най-добри визуални и акустични качества. Приемливи са също така правоъгълникът и квадратът.
Q&A: Как да обзаведем помещението?
Всичко трябва да е съобразено отново със светлината и звука. Отразяващите цветове не са подходящи тук. Черното и нюансите на сивото със своята светлопоглъщаща способност са добър вариант. Единствената бяла повърхност може да остане стената, която ще ползвате за киноекран. Изискванията към материалите са свързани с акустиката. Кънтенето е най-големият враг на този тип пространства. За целта смело избирайте звукопоглъщащи мъхести и меки материи за килим, завеси, дамаски и др. Текстилните тапети са много препоръчителни в случая. Ако искате да постигнете пълен ефект обаче, ще трябва да се преборите по-професионално с отражението на звука, като монтирате т.нар. басови заглушители. Това са панели, които се инсталират или вграждат в стените и/или тавана на помещението. Биват три типа:
- Хелмхолцови резонатори (бел. ред.: Херман фон Хелмхолц – известен физик през XIX век) – големи, тежки и трудни за монтаж съоръжения, които поемат излишните честоти на звука в сравнително тесен обхват;
- Мембранни абсорбатори (панелни заглушители) – по-добър вариант с по-голям диапазон на звукопоглъщане, макар също да са с големи размери и висока цена;
- Широколентови абсорбатори – произведени от твърдо фибростъкло, понякога в комбинация с мембрана. Притежават най-широк обхват на звукопоглъщане. Според специалистите това е най-добрият вариант за домашни условия.
Q&A: Геометрия
Характерна особеност на съвременната архитектура и дизайн са ясните форми и пълното подчиняване на строгите правила на геометрията. Дори най-сложните фигури са образувани изцяло от планиметрично прости линии. На пръв поглед проектирането в такъв стил е лесна и постижима задача. Истината обаче е, че само човек с висока степен на професионализъм и внимание към детайла би могъл да създаде лишени от хаос, идеално организирани геометрични пространства. Ето на какви условия според мен трябва да отговаря един архитектурен проект, за да попада в графата „Геометрия“:
Q&A: Какво е характерно за геометричното околно пространство?
Геометрията започва още от двора на сградата. Правата линия определя всичко там. Зелените площи представляват най популярните фигури – квадрат, правоъгълник, ромб, равностранен и равнобедрен триъгълник… Пресичането на две направления, например на пешеходни алеи, става под точно определен ъгъл. Случайностите са абсолютно забранени. Най-често се използват 30°, 45°, 60°, 90° и 120°. Централно симетричните композиции са чужди на този стил. Забравете за бароковите елипсовидни стълбища, парадните пътеки и малките площадчета с беседки или фонтан в средата. Това не би трябвало обаче да означава, че като всяка зряла композиция и тази не трябва да притежава своя притегателен център (акцент). Зелените площи трябва да отговарят на името си. Равно окосеният свеж райграс най-добре пасва на цялостната концепция. Цветните лехи и декоративно оформените кътове с алпинеуми, поточета и храсти не трябва да присъстват в един съвременен геометричен двор. Колкото до настилките на алеите, там свободата е по-голяма, като отново се съблюдава геометричността. Подходящи са както едри и дребни насипни материали (чакъл, филц, едрозърнест пясък и др.), така и дървени летви и плочи с правилни форми. Необработеният камък и калдъръмът нямат място тук.
Q&A: Как се проектира сграда с геометричен обем и фасади?
Сграда в геометричен стил е проста композиция от неголям брой стереометрични тела. Тук на власт са куб, паралелепипед, призма и пирамида. Овалните обеми на цилиндъра, конуса и сферата също може да са част от визията, макар и използвани по-пестеливо. Всички равнини и повърхнини трябва да въздействат обобщено и формата им да е гладка и цялостно обозрима. Вниманието към детайла, ясният контакт между различните обеми и подчертаните прави линии и ръбове са характерна особеност на стила. Ритмичното редуване на елементи също е подходящо изразно средство, тъй като строгата подреденост и организация са типични в този случай. Разбира се, и тук важи вечното правило на древногръцкия поет Питак: „Знай мярата“. Надребняването на обемите, употребата на декоративни орнаменти и детайли, както и скатните покриви са абсолютно забранени. Композицията трябва да е обединена от обща идея. За това може да послужи както чисто визуалното съчетаване на обемите, така и употребата на сходни (не повече от три в една сграда) материали. Често срещани са металът, стъклото, пластмасата. Дървото също може да намери добро приложение, ако е подчинено на общата геометричност.
Q&A: Кое е важно при създаването на геометричен интериор?
Изграждането на вътрешното пространство на една геометрична сграда е най-сложната задача в проекта. Ако екстериорът може да си позволи чрез строгата си праволинейност да навява хладина и респект, то помещенията трябва да са топли и гостоприемни. Постигането на успешно съчетание между геометричност и комфорт е голямото предизвикателство пред архитекти и дизайнери. Едрите гладки обеми, характерни за фасадите, не въздействат добре в интериора. Логично, имайки предвид мащабите на външното и вътрешното пространство. Затова тук се наблюдава стремеж към известно надребняване. Трябва обаче да се запазят чистият геометричен детайл и яснотата на формите. Това се постига чрез настилки, облицовки, тапети и др., които образуват фигурални композиции. Излишно е да споменавам, че паната от цветя, раковини и всякакви класически орнаменти няма да намерят място тук. Всичко трябва да е стилизирано и съставено от правилни форми. Цветовете на материалите играят много важна роля за постигането на целта. Подходящи в много случаи за разграничаване на обеми и акцентиране върху различни елементи се оказват контрастните тонове. Колкото до мебелите и техния дизайн, всички споменати принципи важат с пълна сила. Перифразирането и премереното дословно повтаряне на екстериорните форми в тези на обзавеждането са сред най-използваните похвати. Така се засилва чувството на стилово единство между всички части на сградата. Модулността е също често прилаган принцип. Материалите на мебелите трябва да притежават гладка повърхност, да са хладни и твърди на допир. Плюшени и дългокосмести тъкани, както и голям брой аксесоари като възглавнички, завеси и драперии са немислими за геометричен интериор.
Q&A: Подпокривно пространство
Оползотворяването на всеки квадратен сантиметър и превръщането му в продаваема жилищна площ е от изключителна важност в наши дни. Тази тенденция не е лоша, защото би трябвало да доведе до намаляване на безконтролното строителство и осъвременяване на остарелия сграден фонд. За съжаление обаче у нас не тази идея, а икономическата криза доведе да замирането на отрасъла. И все пак винаги е по-добре да превърнем празните и потънали в прах и мръсотия мазета и тавани в приветливи жилища, отколкото да унищожаваме зелени площи, за да издигнем поредните „печеливши“ здания. Ето няколко идеи как да оползотворите пространтството под скатния дървен покрив, характерен за много български сгради…
Q&A: На какво да обърнем внимание, когато искаме да превърнем подпокривното пространство в обитаемо?
Преди всичко се уверете, че покривната конструкция е здрава и годна за експлоатация. Най-честите недостатъци в по-старите сгради са:
- Дървените елементи са изгнили, проядени от червеи или незащитени от пожар;
- Керемидите са разместени от бури и изпочупени от камъни и силни градушки;
- Олуците и водосточните тръби са запушени, отковани и/или продупчени;
- Топлоизолацията на обграждащите надзидове и на самата дървена конструкция липсва;
- Няма прозорци и отвори в покрива за светлина и вентилация;
- Минималната светла височина в края на ската е прекалено малка.
Q&A: Как да подновим и заздравим дървената констукция?
Загубилите целостта и устойчивостта си елементи трябва да се подновят с нови. Избирайте сух дървен материал, еднакъв по вид и размери на сеченията с оригиналния. Обработете цялата конструкция с материали за защита от пожари. Не забравяйте, че хубавият външен вид е нещо, на което трябва да наблегнете. Шкурката, безирите, лаковете и състарителите за дърво ще са ви полезни в постигането на целта. Металните планки и винтове също трябва да отговарят на естетическите изисквания.
Q&A: Какво да правим с керемидите?
В зависимост от степента на пораженията, преценете дали не е по-удачно и сигурно да подновите цялата покривка. Хубаво би било да запазите архитектурния облик на сградата като използвате подобни на оригиналните материали. Не забравяйте да монтирате на места, предписани от професионалист, специални решетъчни керемиди, които ще позволят вентилацията на покрива. Ако обаче сградата е по-висока и керемидите й така или иначе не са видими от земята или просто сметнете за по-удачно и лесно, може да положите битумни рулонни материали.
Q&A: Да сменяме ли олуците и водосточните тръби?
Подмяна се налага само, ако целите или значителни части от тях са ръждясали, смачкани или продупчени. В останалите случаи едно основно прочистване, укрепване и презаваряване на повредените части е достатъчно. Добра идея е да монтирате система за топене на лед и сняг – основните причинители на поражения в този случай. Тя е снабдена със сензорно устройство за температура и влага и кабелен реотан, които ще предотвратят обледяването и запушването със сняг.
Q&A: Къде и каква изолация да сложим?
По ограждащите външни стени трябва да сложите твърди топлоизолационни плочи от екструдиран полистирен със затворена клетъчна структура. Винаги е по-добре те да бъдат монтирани от външната страна. Разбира се, не забравяйте да съгласувате действията си със специалист по топлотехническа ефективност, както и с проекта за общо саниране и реконструкция на сградата. Колкото до изолацията на покрива тя трябва да е от минерална каменна вата, която изпълнява едновременно три много важни функции – топло- и звукоизолация и защита от пожари. Монтира се между ребрата и обикновено е затворена от дъсчена или шперплатова обшивка. Тъй като ватата е силно хидроскопичен материал, който при поемане на влага изгубва качествата си, е хубаво да я защитите от двете страни с по един пласт полиетилен (пароизолация).
Q&A: Как да постъпим, ако светлината в пространството е недостатъчна?
Най-добре е да изберете сграда, която има тавански отвори в надзида или поне съществува възможността за създаване на нови такива. Когато условията не позволяват това, задължително предвидете достатъчен брой големи покривни прозорци (тип табакери) в ската на покрива. Капандурите са още по-добро решение, тъй като освен светлина и вентилация, те ще ви предложат и по-интересна и разнообразна гледка. Тяхното изграждане обаче е свързано с повече трудности и средства.
Q&A: Каква е минималната използваема височина?
Обикновено периферните части около фасадните стени в края на ската са най-ниски. Съветът ми е да ограничите новите помещения със зид, чиято височина е не по-малка от 1.50 м, за да не се получат нефункционални и трудни за обзавеждане и почистване ъгли. Там е най-добре да разположите мебели за сядане или сън.