Домашно кино

Q&A: Домашно кино

С развитието на аудио-визуалните технологии все по-популярна става идеята да пренесем киносалона вкъщи. Системите за домашно кино предоставят възможността без билет, полулегнали в удобното домашно кресло, да изпитаме истинското удоволствие от седмото изкуство. Първоначално отделяме един кът в дневната, но тъй като апетитът идва с яденето, впоследствие решаваме да посветим цяло помещение на новото домашно развлечение. Така все повече от новите жилища се проектират с тази допълнителна функция, а в старите апартаменти се преустроява най-малката и рядко използвана стая в мини театрален салон за филмови и музикални представления. Съществуват обаче някои условия, на които подобно пространство е добре да отговаря, за да изпълнява пълноценно новата си роля. Ето някои от тях…

Q&A: Кое помещение е най-подходящо за домашно кино?

В термина „аудиовизуална техника“ се крият и най-важните характеристики на новото пространство – звукът, светлината и технологиите. Основните дадености, които трябва да притежава избраното от вас помещение по отношение на всяка от тях са следните:

Да се намира в общата част от жилището, в непосредствена близост до дневната – определящ фактор тук е звукът. Тихата и спокойна зона за сън трябва да е максимално отдалечена от този генератор на силен шум. Имайте предвид и съседите – за препоръчване е помещението да е оградено само от вътрешни за дома ви стени. В противен случай може да се превърнете в „Персона Нон Грата“ на входа или кооперацията (бел. ред: от лат.: persona non grata – нежелана личност);
Да е с преобладаващо северно изложение – т.е. количеството на естествена светлина да е минимално. За никого не е тайна, че кино се прожектира и гледа на тъмно. Ако през прозореца почти не влизат директни слънчеви лъчи, може да си спестите плътните щори и сенници, в случай, че искате да гледате филм през деня;
Да е снабдено с необходимите инсталации и възможности за разполагане на техниката – т.е. избраното помещение трябва да е най-високотехнологичното място в дома ви. Това включва цифров Full HD телевизионен приемник, възможност за разполагане на прожекционен апарат и Dolby® Digital звукова система, интернет връзка, подходящо изкуствено осветление, интегрирана система за светодиодно (LED) осветление и др.

Q&A: С какви размери и форма да е стаята?

Тук основен фактор са зрителната дистанция (при гледане на LCD или плазмен телевизор) и прожекционното разстояние (при монтиран прожекционен апарат). Направени са изследвания и в интернет са публикувани калкулатори за минимални, оптимални и максимални стойности на тези показатели, в зависимост от техническите характеристики на устройствата. Така например дистанцията, от която трябва да гледате HD предаване с диагонал на екрана 42″ и пропорции на картината (aspect ratio) 16:9, трябва да е между 0.7 м и 4.40 м, като най-добро е разстоянието от 2.50 м. Ако ще монтирате прожекционен апарат, трябва да имате предвид, че средната отдалеченост от него до екрана при повечето модели варира межу 3.00 м и 5.50 м. Логично е, че най-големият размер на помещението трябва да е съобразен с тези изисквания. Разбира се, те са различни във всеки конкретен случай. Колкото до формата на пода и тавана, перфектният вариант е равнобедрен трапец, върху чиято малка основа се намира екранът, а зрителите са в по-широката част. Този обем притежава най-добри визуални и акустични качества. Приемливи са също така правоъгълникът и квадратът.

Q&A: Как да обзаведем помещението?

Всичко трябва да е съобразено отново със светлината и звука. Отразяващите цветове не са подходящи тук. Черното и нюансите на сивото със своята светлопоглъщаща способност са добър вариант. Единствената бяла повърхност може да остане стената, която ще ползвате за киноекран. Изискванията към материалите са свързани с акустиката. Кънтенето е най-големият враг на този тип пространства. За целта смело избирайте звукопоглъщащи мъхести и меки материи за килим, завеси, дамаски и др. Текстилните тапети са много препоръчителни в случая. Ако искате да постигнете пълен ефект обаче, ще трябва да се преборите по-професионално с отражението на звука, като монтирате т.нар. басови заглушители. Това са панели, които се инсталират или вграждат в стените и/или тавана на помещението. Биват три типа:

Хелмхолцови резонатори (бел. ред.: Херман фон Хелмхолц – известен физик през XIX век) – големи, тежки и трудни за монтаж съоръжения, които поемат излишните честоти на звука в сравнително тесен обхват;
Мембранни абсорбатори (панелни заглушители) – по-добър вариант с по-голям диапазон на звукопоглъщане, макар също да са с големи размери и висока цена;
Широколентови абсорбатори – произведени от твърдо фибростъкло, понякога в комбинация с мембрана. Притежават най-широк обхват на звукопоглъщане. Според специалистите това е най-добрият вариант за домашни условия.