Геометрия

Q&A: Геометрия

Характерна особеност на съвременната архитектура и дизайн са ясните форми и пълното подчиняване на строгите правила на геометрията. Дори най-сложните фигури са образувани изцяло от планиметрично прости линии. На пръв поглед проектирането в такъв стил е лесна и постижима задача. Истината обаче е, че само човек с висока степен на професионализъм и внимание към детайла би могъл да създаде лишени от хаос, идеално организирани геометрични пространства. Ето на какви условия според мен трябва да отговаря един архитектурен проект, за да попада в графата „Геометрия“:

Q&A: Какво е характерно за геометричното околно пространство? 

Геометрията започва още от двора на сградата. Правата линия определя всичко там. Зелените площи представляват най популярните фигури – квадрат, правоъгълник, ромб, равностранен и равнобедрен триъгълник… Пресичането на две направления, например на пешеходни алеи, става под точно определен ъгъл. Случайностите са абсолютно забранени. Най-често се използват 30°, 45°, 60°, 90° и 120°. Централно симетричните композиции са чужди на този стил. Забравете за бароковите елипсовидни стълбища, парадните пътеки и малките площадчета с беседки или фонтан в средата. Това не би трябвало обаче да означава, че като всяка зряла композиция и тази не трябва да притежава своя притегателен център (акцент). Зелените площи трябва да отговарят на името си. Равно окосеният свеж райграс най-добре пасва на цялостната концепция. Цветните лехи и декоративно оформените кътове с алпинеуми, поточета и храсти не трябва да присъстват в един съвременен геометричен двор. Колкото до настилките на алеите, там свободата е по-голяма, като отново се съблюдава геометричността. Подходящи са както едри и дребни насипни материали (чакъл, филц, едрозърнест пясък и др.), така и дървени летви и плочи с правилни форми. Необработеният камък и калдъръмът нямат място тук.

Q&A: Как се проектира сграда с геометричен обем и фасади?

Сграда в геометричен стил е проста композиция от неголям брой стереометрични тела. Тук на власт са куб, паралелепипед, призма и пирамида. Овалните обеми на цилиндъра, конуса и сферата също може да са част от визията, макар и използвани по-пестеливо. Всички равнини и повърхнини трябва да въздействат обобщено и формата им да е гладка и цялостно обозрима. Вниманието към детайла, ясният контакт между различните обеми и подчертаните прави линии и ръбове са характерна особеност на стила. Ритмичното редуване на елементи също е подходящо изразно средство, тъй като строгата подреденост и организация са типични в този случай. Разбира се, и тук важи вечното правило на древногръцкия поет Питак: „Знай мярата“. Надребняването на обемите, употребата на декоративни орнаменти и детайли, както и скатните покриви са абсолютно забранени. Композицията трябва да е обединена от обща идея. За това може да послужи както чисто визуалното съчетаване на обемите, така и употребата на сходни (не повече от три в една сграда) материали. Често срещани са металът, стъклото, пластмасата. Дървото също може да намери добро приложение, ако е подчинено на общата геометричност.

Q&A: Кое е важно при създаването на геометричен интериор?

Изграждането на вътрешното пространство на една геометрична сграда е най-сложната задача в проекта. Ако екстериорът може да си позволи чрез строгата си праволинейност да навява хладина и респект, то помещенията трябва да са топли и гостоприемни. Постигането на успешно съчетание между геометричност и комфорт е голямото предизвикателство пред архитекти и дизайнери. Едрите гладки обеми, характерни за фасадите, не въздействат добре в интериора. Логично, имайки предвид мащабите на външното и вътрешното пространство. Затова тук се наблюдава стремеж към известно надребняване. Трябва обаче да се запазят чистият геометричен детайл и яснотата на формите. Това се постига чрез настилки, облицовки, тапети и др., които образуват фигурални композиции. Излишно е да споменавам, че паната от цветя, раковини и всякакви класически орнаменти няма да намерят място тук. Всичко трябва да е стилизирано и съставено от правилни форми. Цветовете на материалите играят много важна роля за постигането на целта. Подходящи в много случаи за разграничаване на обеми и акцентиране върху различни елементи се оказват контрастните тонове. Колкото до мебелите и техния дизайн, всички споменати принципи важат с пълна сила. Перифразирането и премереното дословно повтаряне на екстериорните форми в тези на обзавеждането са сред най-използваните похвати. Така се засилва чувството на стилово единство между всички части на сградата. Модулността е също често прилаган принцип. Материалите на мебелите трябва да притежават гладка повърхност, да са хладни и твърди на допир. Плюшени и дългокосмести тъкани, както и голям брой аксесоари като възглавнички, завеси и драперии са немислими за геометричен интериор.